Д. А-ва

ЛОЗА

Ето моя златен плод,
ето моите деца:
Господи, на Тебе днес
ги представям аз сега.

Изпрати ги гдето щеш,
гдето искаш заведи
мойте хубави деца
със усмихнати лица.

Носят радостни писма
те от слънчеви дворци.
Дето искаш ги прати,
гдето щеш ги заведи!

Пеят техните сърца
песента на радостта.
Ще запеят подир тях
всички хора по света.

СКРЪБ

Нали си ти, която идваш
незнайна и незрима,
за да полееш семената там,
гдето суша има?

Нали си ти, която утрин
брилянти пръскаш милиони
по пъпчици, треви зелени
и по разцъфналите клони?

И как не знаем твойто име,
не знаем, скръб, и теб самата;
повикаш ли ни, ние бързо
затваряме вратата.

И отминаваш ти, а светят
под твойта мантия звездите.
А ний не виждаме, защото
затворили сме си очите.